Ferice ~
Брой мнения : 51 Points : 124 Reputation : 6 Join date : 30.11.2009 Age : 27 Местожителство : kзLд ..
| Заглавие: Любими цитати от книга Сря Дек 09, 2009 8:10 pm | |
| "- И без измами госпожо - каза той. - Но кой може да измами Съдбата? - Никой. И все пак всички се опитват."
--- Тери Пратчет - "Цветът на Магията" ---
"За нейно учудване обаче първият ред на текста я из- вади от обичайната й пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да повярва на една фраза, която беше на мода сред при- ятелите й: „Нищо на този свят не става случайно."
--- Паулу Коелю - "Вероника решава да умре" ---
""Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка, че каил за нас не стават моя татко, твойта майка. Верни думи, верна обич, има ли за тях развала? За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла." Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви - писано било та ние да се не сбереме живи..."
--- Пенчо Славейков - "Неразделни" ---
"Дървото се раздвижи осезателно. Ринсуинд усети, че се изплъзва назад и жално изскимтя, но успя да сграбчи някакъв клон. Само че рано или късно щеше да заспи... В пейзажа настъпи едва забележима промяна и небето придоби бледолилав оттенък. Една висока фигура в черен плащ стоеше във въздуха до дървото. В едната си ръка държеше коса. Лицето й беше скрито в сянката на качулката. - ДОШЪЛ СЪМ ЗА ТЕБ - проговори невидимата уста, с глас тежък като пулса на кит. Стволът на дървото проскьрца още веднъж, сякаш протестираше срещу нещо, а едно камъче се откърти и се удари в шлема на Ринсуинд, когато един от корените му се изскубна от скалата. Смърт винаги лично идваше да прибере душите на магьосниците. - От какво ще умра? - попита Ринсуинд. Високата фигура се поколеба. - МОЛЯ? - попита тя. - Ами, не съм си счупил нищо, не съм се и удавил, тогава от какво ще умра? Не мога просто да бъда убит от Смърт; трябва да има някаква причина - каза Ринсуинд. За свое най-голямо учудване, той вече не се страхуваше. За пръв път в живота си не изпитваше никакъв ужас. Жалко, че това усещане май нямаше да продължи дълго. Смърт като че ли стигна до някакво решение. - БИ МОГЪЛ ДА УМРЕШ ОТ СТРАХ - произнесе качулката. Гласът все още бе запазил гробното си звучене, но в него се промъкваше и леко неуверено потрепване. - Не става - самодоволно отговори Ринсуинд. - НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЕПРЕМЕННО ДА ИМА ПРИЧИНА - каза Смърт, - МОГА ПРОСТО ДА ТЕ УБИЯ. - Ей, не можеш да го направиш! Та това ще е убийство! Фигурата въздъхна и отметна назад качулката си. Вместо ухилената физиономия на Смърт, която очакваше да види, Ринсуинд се натъкна на бледото и леко прозрачно лице на някакъв доста притеснен демон. - Всичко обърках, нали? - уморено промълви той. - Ти не си Смърт! Кой си тогава? - извика Ринсуинд. - Скрофула. - Скрофула ли? - Смърт не можа да дойде - нещастно заобяснява демонът. - В Псевдополис има голяма чумна епидемия. Трябваше да отиде там и да се развилнее из улиците. Затова изпрати мен. - Никой не умира от скрофулоза! Аз имам права! Аз съм магьосник! - Добре, добре! Това щеше да е златният ми шанс - каза Скрофула, - но защо не погледнеш и от друга страна - ако те ударя с косата, ще умреш точно така, както би умрял, ако те удареше Смърт. Кой ще знае? - Аз ще знам! - сопна се Ринсуинд. - Няма. Ти ще си мъртъв - Скрофула разсъждаваше логично. - Разкарай се! - Много добре - заговори демонът, като претегляше косата на ръка, - но защо не се опиташ да погледнеш нещата от моята страна? Това значи много за мен, а ти трябва да признаеш, че животът ти въобще не е чак толкова хубав. Прераждането може да ти донесе само нещо по-хубаво... ох! Ръката му се втурна да запуши устата му, но Ринсуинд вече сочеше с треперещ пръст към него. - Прераждане! - развълнувано извика той. - Значи все пак е вярно това, което казват мистиците! - Аз нищо не съм казал - сприхаво каза Скрофула. - Това беше само грешка на езика. И така - доброволно ли ще умреш или не? - Не. - Както искаш - отговори демонът. Той вдигна косата. Тя изсвистя почти професионално надолу, но Ринсуинд вече не беше там. Всъщност, той беше няколко метра по-надолу и разстоянието непрекъснато се увеличаваше, защото клонът беше избрал точно този момент да се прекърши, и го запрати на и без това прекъснатото му пътуване към междузвездната бездна. - Върни се! - изпищя демонът. Ринсуинд не отговори. Той лежеше по корем в стремително летящия въздух и се взираше в облаците, които даже и в този миг изтъняваха. Те изчезнаха. Долу, цялата Вселена трепкаше и мигаше срещу Ринсуинд. Ето я Гигантската Атуин - огромна и тежка, обсипана с кратери. Там беше и малката луна на Диска. Виждаше се и една много далечна светлинка, която не можеше да бъде нищо друго, освен "Мощният Пътешественик". Там бяха и всичките звезди, които изглеждаха съвсем като посипани с прашец диаманти, разпилени по черно кадифе, звездите, които опияняваха, примамваха и неудържимо викаха най-смелите към себе си... Цялото Мироздание очакваше идването на Ринсуинд. И той отиде. А имаше ли друг избор?!"
--- Тери Пратчет - "Цветът на Магията"
Имам и още любими, обаче загубих книгите .. | |
|
Krisi7o модератор
Брой мнения : 437 Points : 762 Reputation : 56 Join date : 21.07.2009 Местожителство : Стаята на Едуард:))
| Заглавие: Re: Любими цитати от книга Чет Дек 10, 2009 3:48 am | |
| "Когато много искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да го постигнеш" "Алхимикът" - Паулу Коелю "Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш" "Единайсет минути" - Паулу Коелю "Колкото повече опознавам света, толкова повече се разочаровам" "Гордост и предразсъдъци" - Джейн Остин П.п Имам и други, ама Сега точно не се сещам... П.п2 Цитатите са писани по памет, не съм ги преписвала... ;] | |
|
MuryG
Брой мнения : 148 Points : 250 Reputation : 4 Join date : 04.07.2010
| Заглавие: Re: Любими цитати от книга Съб Сеп 04, 2010 6:35 pm | |
| — Във всяка приказка има зрънце истина — каза тихо вещерът. — Любовта и кръвта. И в двете има могъща сила. Маговете и учените си блъскат главите над това вече дълги години, но не са научили нищо, освен… — Освен какво, Гералт? — Че любовта трябва да е истинска. Анджей Сапковски - "Вещерът",книга 1.Последното желаниеГералт | |
|
Sponsored content
| Заглавие: Re: Любими цитати от книга | |
| |
|