Любима реплика

Тук напишете любимите си реплики от поредицата


Ето ги и моите

Здрач:

Едуар: И лъвът се влюбил в агнето
Бела: Какво глупаво агне.
Едуард: Какъв извратен и мазохестичен лъв

Когато са в стаята на Едуард и той се опитва да танцува с нея:
Едуард:Какво
Бела: Аз не мога да танцувам.
Едуард: Е аз винаги мога да те науча

Аз съм най съвършеният хищник в света на мислиш ли? Всичко в мен те привлича: гласът ми, дори миризмата ти. Кълна се, че няма да те нараня. - Сякаш се опитваше да убеди по-скоро себе си, отколкото мен, - Не се страхувай - прошепна отново и пристъпи към мен, подчертано банво. Гъвкаво приседна на земята с умишлено забавени жестове, докато лицата ни не се озоваха на едно ниво, само педя разстояние. - ТОВА Е ЦЯЛ ЦИТАТ НО МНОГО МЕ КЕФИ.

-Искаш да кажеш, че аз съм твоята доза хероин?- пошегувах се, опитвайки се да разведря атмосферата.
Той се усмихна бързо, очевидно оценил усилията ми.
-Да, ти си точно моята доза хероин."

Новолуние:

В едно бях сигурна - сигурна в дъното на стомахът си, в центърът на костите ми, знаех го от върха на главата си до края на пръстите ми, знаех го дълбоко в празните си гърди - беше как любовта можеше да даде силата на някой да те пречупи

Зазоряване:

Защо просто не си тръгнах? А, да, защото съм идиот

– О, по дяволите! Погледни си очите! – изчатка тя с език – Какво си направила!? Стояла си будна цяла нощ?
– Почти.
Тя ме огледа неодобрително.

Не помня от коя книга от поредицата са тези:

Наистина се радвам,че Едуард не те уби.Вингаги е по-забавно с теб наоколо-Емет

Бях измъчвана. Алис ме лакира. -Бела

Емет и Бела:
- Пак ли падна, Бела?
- Не, Емет, фраснах върколак в лицето

-О, хайде де – казах с истерична нотка в гласът си. – Аз съм само на осемнайсет.
-Е, а аз съм почти на сто и десет години. Време ми е да улегна.

Изгледах го гневно. Няма опасност? Да бе. Само имах един садистичен вампир, който се опитваше да отмъсти за смъртта на приятелят й с моята собствена, по възможност с някакъв бавен и мъчителен метод. Кой му мислеше за Виктория? А и, о, да, Волтурите – вампирското кралско семейство с тяхната малка армия от вампири-войни – които настояваха сърцето ми да спре да бие по един или друг начин в близкото бъдеще, защото на хората не им бе позволено да знаят, че те съществуват. Ами да. Изобщо няма причина за паника.

-Не мисля,че телефонът му ще е в него-каза тя.
-Ще му оставя съобщение.
Телефонът иззвъня четири пъти,последва пиукане.Нямаше поздраз.
-Загазил си-казах бавно,подчертавайки всяка дума.-Много си загазил.Подивелите гризлита ще ти се сторят кротки в сравнение с това,което те чака вкъщи.

- Нараняваш егото ми, Бела. Току-що ти предложих брак, а ти си мислиш, че е майтап.
- Едуард, моля те, бъди сериозен.
- Аз съм сто процента сериозен. – Той ме гледаше без следа от хумор в лицето си.
- О, хайде де – казах с истерична нотка в гласът си. – Аз съм само на осемнайсет.
- Е, а аз съм почти на сто и десет години. Време ми е да улегна.


- Ако си мислиш, че това е края, значи не ме познаваш много добре! - предупредих го. - Не си единственият вампир, който познавам

- Страхува се от игла. - промърмори на себе си под носа си, клатейки глава. - А, садистичен-вампир, възнамеряващ да я измъчва до смърт, разбира се, няма проблем, тя бяга да се запознае с него. А една игла от друга страна..

- Още ли си замаяна от бягането? Или бяха моите умения за целуване?


- От всички неща в мен, които могат да те изплашат, ти се притесняваш за карането ми?

Бях измъчвана. Алис ме лакира.

- Няма да те убивам сега, защото ще разстроя Бела.

Беше трудно да реша какво да облека. Съмнявах се, че има някаква книга по етикет, която да обясни как да се облечеш, когато вампирът на мечтите ти те заведе у тях да се запознаеш с вампирското му семейство.

- Стори ни се, че обядваш с Бела и дойдохме да видим дали ще почерпиш

Има и още, но ме мързи сега :д

Това е от "Затъмнеие", главата се казва "Огън и лед":



- Устните ти са сини – размишляваше той. – Искаш ли и тях да стопля? Само трябва да помолиш. /Джейкъб/

Това е от "Затъмнеие", главата се казва "Чудовище":

- По-топло ли е навън? – прошепнах аз. /Бела/
- Да. Не мисля, че печката ще е нужна днес. /Едуард/
Опитах се да стигна до ципа, но не успях да освободя ръцете си. Изпънах се, борейки се срещу вялата сила на Джейкъб. Той измърмори, все още заспал, а ръцете му ме стиснаха отново.
- Малко помощ? – попитах тихо./Бела/
- Искаш ли да махна ръцете му изцяло? – Едуард се усмихна.
- Не, благодаря ти! Просто ме освободи. Ще получа топлинен удар./Бела/


Тъмните очи на Джейкъб запремигаха.
- Ти не прекара ли хубава нощ? – попита той самодоволно. /Джейкъб/
- Не беше най-лощата нощ в живота ми. /Едуард/
- Влезна ли в топ 10? – Джейкъб попита с перверзно удоволствие.
............................................................................................
Изчервих се, когато се зачудих какво ли съм казала, докато спах в прегръдката на Джейкъб. Не можех да си спомня какво сънувах и дали въобще съм сънувала, така че това не помагаше.
- Какво казах миналата нощ? – прошепнах по тихо и от преди. /Бела/
Той сви рамене, вместо отговор, а аз потрепнах.
- Толкова ли е лощо? /Бела/
- Нищо страшно! – той въдъхна. /Едуард/
- Моля те, кажи ми. /Бела/
- Най-вече каза името ми, както обикновено. /Едуард/
- Това не е лошо! – съгласих се предпазливо. /Бела/
- Към края ти започна да мърмориш нещо за „ Джйекъб, моят Джейкъб” –
можех да чуя болката, дори и в шепота му. /Едуард/
– На твоят Джейкъб доста му хареса./Едуард/