Самотна отново, отново самотна,
Отчаяно чакаща до телефона.
Надяваща се, да се обадиш..
Болката отвъд любовта ми - неопределена.
Надявайки се и мечтаейки преглъщах гордостта си!
Всичко, което исках бе при теб...
Защото съм съсипана,
Защото мразя начина, по който се чувствам,
Защото мразя това, че имам нужда от теб...
Виждаш начина, по който живея.
Знам, че сега сърцето ти е разбито.
Когато се обърна
Имам нужда да те видя разбит.
Така болката ще си отиде...
Поглеждаш ме...
Сълзите са на път да потекат,
Вярата е сляпа,
но падаш малко по малко...
Въпросът "Защо избра да умреш?!"
