Честно казано най-забавният ми флирт беше с багериста - героя в моя фик. Може да се каже, че 80 % от нещата описани във фика се случиха тоно така.
Но все пак накратко ще разкажа.
В двора на завода, в който се намира нашата административна сграда дойде един млад и симпатичен багерист, който трябваше да премахне асфалта и да се сложат павета на негово място, говоря за огромна площ просто. Имаше и други работи за него, като изкопи, събаряне на сгради и т.н.
Но когато дойде много ме дразнеше, защото всеки път когато минаваше покрай мен го правеше с мръсна газ, все едно, че караше не багер а порше.
Половин година измина, откакто беше там, но аз го подминавах като пътен знак.
Един ден се връщах с колегата ми от обяд и той ни поздрави. Аз естествено предположих, че той поздрави колегата ми, защото прилича визуално на един от шефовета на завода и реших, че момчето се е припознало с него. Тогава не ми хрумна, че той всъщност поздравява мен.
Така започна да ме поздравява всяка сутрин, а когато си тръгвах ми бибиткаше за чао.
После взе да ме пита как съм, като ме види и един ден минавам връщайки се от обяд покрай него и той ми вика да съм му направила масаж, че се бил схванал, помоли ми се, ама аз му казах, че това не е за без пари - той ме пита колко искам, а аз му казах, че това което искам не може да си го позволми, той ме пита какво е то .... и аз му казах, че искам да ми е доживотен роб.
Той ми каза, че щял да се прежали. Вървеше зад мен и ми вика - "а ти на мен робиня ли ще ми бъдеш?", аз му казах "ще ти се"....
Та на следващия ден си паркира багера пред моя прозорец, аз го отворих и му викам "кво?", а той взе да ме разпитва къде живея, какво работя точно. И накрая ми изцепи - "само гледай да не се засичаме в тоалетната, че тогава не отговарям", аз му викам "и аз не отговарям, само знам, че много ще те боли".
И понеже съм завършила строителния техникум, обожавам багери и имам мераци към неговия го попитах - "кога ще ми дадеш да карам баера" и той ми вика - "ама нали знаеш, че трябва да седнеш в мене" и се хили и си потупва крачетата, аз му казах "мечтай си", той се нахили и ме пита кога ще ходя до тоалетната. Аз му казах след 1 час и той каза, че тогава ще се видим и си отиде.
10 минути преди да стане 1 час, аз отидох до тоалетната, а учудващо за мен той беше точен - дойде на секундата, паркира багера пред тоалетната и чакаше. Аз не слязох .......Показах се от прозореца да го питам дали желае бизквита, той отказа. Аз се прибрах и той почака още малко и си отиде ядосан.
Като си тръгвах и минах покрай него ми извика "несериозница". Аз му казах, че не съм. Но ми стана много смешно...
Призна си, че си ме е харесал. Знае, че си имам гадже, каза ми, че и той си имал, но не можело цял живот само с една жена, не бил на 50 години. Аз му казах, че е простак и по-добре да не заблуждава момичето а да й каже с какво си има работа. Той каза цитирам - "как за обясниш на една жена, че не може само с една". Нямах достатъчно тежко нещо с което да го фрасна.... Та аз му казах, че някой ден ще си намери майстора и той ми каза - "може, а може и ти да си този майстор".
Пак го попитах кога ще ми го даде да го карам багера, а той каза, че първо трябвало да мина изпит при багериста и се нахили мазно мазно, но аз му казах - "ами ако скъсам багериста", а той тогава се разхили и каза "тогава направо ти давам багера"
Непрекъснато ме зяпаше и ми се заканваше, че щял да се качи горе пре мен и .............. сещате се какво се върти в главата на едно 20 годишно разглезено, нахално и самоуверено същество.
Каза ми, че не можело в един и същи човек да се влюбиш два пъти и да изпиташ тази тръпка, това гърчене в стомаха, сърцето ти да трепва като видиш човека ...
Каза, че обичал да чувства тази тръпка и същевременно искал и да му е гадно, да няма всичко наготово. Аз му казах, че ще се постарая да му е максимално гадно, а той каза, че вече достатъчно време му било гадно - от ноември месец миналата година. Колко съм била гадна, как съм го подминавала като дърво, той ми бил свиркал ама аз не съм му обръщала внимание. Естествено, че няма да му обръщам внимание...... не се обръщам на всеки дето свирка ......
Той от ноември месец си ме бил харесал и аз се съм го била подминавала. Каза цитирам - че не можело цял живот с една жена, омръзвало. По малък е от мен с 3 години. Живее с баща си, майка му и е в чужбина, сестра му се оженила на 19 години. Син на полицай!
Харесва ми, че е толкова смел - това е нещо което много хора нямат. Той поне си ми каза в очите, че ме е харесал, без да се притеснява, беше честен и че си има приятелка - евала за което. Обаче мнението му за жените ме изнерви и не го споделям изобщо!!!
Също и факта, че си имаме гаджета, а него това не го притеснява и ми прави ....... намеци.
Аз му казах, че няма да стане. Да забрави, а той каза цитирам една "умна" мисъл на негов колега - "знам, че и двамата се искаме, затова карам те пред районното, вършиме работа и после направо да пишеш жалба".
Каза, че не на всяка си предлагал услугите. Той си бил подбирал. Аз съм го била измъчвала от половин година.
Аз му казах, че човека до мен не е парцал, че аз не съм му изневерявала никога.
За едно нещо постигнахме консенсос обаче - че не можеш да се влюбиш 2 пъти в един и същи човек. Тръпката никога не се повтаря!
Яд ме е, че е толкова готин, а така расъждава.
Това е защото майка му го е отишла в Испания, сестра му се е оженила на 19 и той е останал с баща си, без контролен. Бил е в мъжка и просташка среда и в резултат на това е станал такъв. Аз вярвам, че може да се оправи. Просто трябва някой да му покаже и другата страна.
Не се стърпях и казах всичко на моя приятел. Той каза, че е доволен от това как аз съм му отвърнала и каза, че засега няма да се намесва той.
Все пак мисля, че един диамант, без да бъде обработен е просто един красив камък, но след като се обработи се превръща в безценно съкровище. От него зависи какво иска да бъде - камък или съкровище.
Никой мачо няма да дойде и да почне да ти разказва лични неща, както той направи за сестра си, за едно напиване, как баща му се е притеснявал, за това как е тръгнал с приятелката си.
Той иска да се сприятели с мен. Да - също така и го привличам.
Също така съм го изпробвала дали следи разговора ни и дали ме слуша внимателно. Спирам разговора например заради телефона и после той ми вика - "и докаде бяхме стигнали", аз казвам - "незнам", но той веднага ми припомня последното нещо което съм казала. Това много малко момчета го правят. Даже моя приятел не го прави. Много рядко се е случвало той да може да ми каже за какво сме говорели преди нещо да ни прекъсне.
Така всеки ден се заяждахме и ни беше много забавно. След това за около 2 месеца той изчезна. Аз реших, че са приключили работа на нашия обект и че няма да го видя никога повече...но той се върна.
Имаше да се прави нов паркинг и извикаха пак тяхната фирма. Не можах да повярвам на очите си, когато отново го видях. Той постоянно ме зяпаше.
Не си тръгна в 17 ч., а в 17:30 ч. когато и аз си тръгвам. Тъй пръв си тръгна и аз изчаках да тръгне и излязах след него, но той беше с колата - сребристо сиво BMV и се включи в лентата си, но беше задръстено, идиота ме видя, че минавам по тротоара от другата страна и за да се направи на интересен влезе в насрещното с мръсна гас. Ако беше дошла кола щеше да го убие на място. Изтръпнах и побеснях.
На другия ден колата му бе пред моя офис и му залепих бележка на стъклото, че заслужава да му вземат книжката за грубите нарушения.
Оказа се, че той е видял бележката чак като си тръгвахме.
Първо си тръгна колегата ми, после видях, че багериста с едно момче също се готвеше да си ходи и ме зяпаха и тогава аз си тръгнах, докато той паркираше багера на мястото на колата си. И завивам си аз и си вървя по тротоара и по едно време една кола с бясно форсиране на двигател се включва в движението, но аз не й обръщам внимание. Тя продължава да форсира двигател и понеже беше задръстване се движехме успоредно и накрая той наду клаксон и аз се обърнах - той си беше свалил стаклото и ми каза - "това само ти можеш да го напишеш - никой друг не може да го направи" и ми показва лисчето. Аз му казах - ДА, не отричам и той взе да ми се обяснява, че много добре си бил карал и аз му викам, че е влезнал вчера в насрещното и че ако беше дошла кола щеше челно да го изчеластри. И така се провиквахме пред всички шофьори и пешеходци. Бяхме много смешни и накрая той пак го направи - настъпи газта, влезе в насрещното и изпревари колоната.
Няколко дни след това бях се разсърдила, защото ме подмина без да ме поздрави и без да ме погледне, когато беше на обяд с колегите си.
Реших да не му говоря повече и да се правя, че не го забелязвам и аз.
На другия ден отивам на работа и той ме видя отдалече, че идвам. Беше на багера и тръгна с него в моята посока така, че да се засечем. И тъй като аз бях притисната почти в стената на сградата, която е точно на завоя, без да го поглеждам направих знак с ръка да тръгва, но той не тръгна. Тогава пак все едно че го няма аз тръгнах и той също тръгна с мен. Аз спрях и той също спря. Аз пак тръгнах и той също тръгна и се движеше успоредно с мен. Ядосах се и спрях. Той също. Копираше всяко мое движение. Побеснях отново и му посочих с ръка да мине педи мен, но той отново не мина и аз минах пред него и бегом продължих, но той ме гонеше отзад с багера. Беше ужасно...Мислех, че ще ме сгази.
То отидох си в офиса, но дойдоха едни работници и трябваше да съм долу пред офиса да ги наглеждам. Багериста също се навърташе наоколо. Само се следяхме кой къде ходи и какво прави с поглед.
На обед с колегите отидохме по-рано както винаги и се върнахме точно когато той и още едно момче се готвеха да отиват натам. Аз носех фотоапарата и снимах нашата сграда те като минаваха, че ще й правим топлоизолация и тогава багериста ми вика – “чакай и мене да ме снимаш” и аз му викам – “да ела да снимам най-големия лицемер и да го кача във вебокса” и той като се вбеси и ми вика – “аз ли съм лицемер маймуна такава?” и аз викам – ДА. Успях да го снимам обаче. Той тъкмо влизаше в тоалетната да се мие. Та така се скарахме. Но по-късно, към края на работния ден аз бях тръгнала към тоалетната, а той копаеше на ъгъла на моята сграда. И когато се връщах той ме извика да дойда за малко. Аз отидох и той ми вика “маймуна”, аз му казах “лицемер” отново и той вика – “искам да знам защо да съм лицемер? “И аз му казах, че мн. добре знае вчера какво е направил. Ама той не загря и аз му казах, че ми е писнало един ден да се познаваме, един ден да не се познаваме и той тогава загря защо се сърдя. Каза, че тогава бил с температура и му било много лошо и че като е така света му е крив. Показа ми една торба хапчета и каза, че не е нарочно и че ме бил поздравил сутринта, но аз му казах, че сутринта не сме се виждали и че не е верно. А той пък ми вика аз защо само един път съм се показала през прозореца като чистел дърветата зад офиса. Мислел да удари с багера по сградата за да се покажа. И аз му викам – идиот такъв, бях на оглед, не бях там. А той решил, че аз нещо съм го избягвала.
Пита ме дали мъжът ми ме слушал. Аз му казах, че не много. Питах го същото за неговата и той така ми отговори.
После взе да ми задава някакви неудобни въпроси на който аз отговорих, че не разговарям на такава тема с човек на който и името не знам. И той се учуди. Мислел, че съм го знаела. Каза ми го все пак. Вече знам как се казва. Той също ме пита за моето име. Аз си казах съкратеното – Дани. При което той ми уцели цялото име и ми вика – мразиш да ти викат Даниело нали? И се нахили. Аз го предупредих да не ме нарича така, че ме нервира.
Неговите работници дойдоха да го викат да копае и той им вика – “премерихте ли” и те викат – “да”, а той им каза – “ходете премерете още един път” и ги отпрати за да си говори с мен.
Вика ми за неговото шофиране, че така си бил карал по принцип, аз му викам – дабе да и той ме прати да ида да видя каква лепенка има на предното стъкло. Отидох и видях – полицейска беше. Каза, че баща му е полицай, и че няма шанс да му вземат книжката и че как му напишат акт на другия ден веднага му го късат.
Аз му казах, че не желая да го виждам да кара така пред мен, защото ще му олепя някой шамар, нищо, че е по-силен от мен. Загледах ръцете му, малеееееее ако с тая ръка ми удари някой ден шамар – мъртва съм.
Та той се интересуваше с какъв транспорт си ходя вечер. Аз му казах.
Той ми каза, че ще ходи на рожден ден и че няма да пие хапчета за да може да пие. Щял да води и приятелката си. Аз му казах, че ще ходя да играя карти. Той ме пита какво по-точно и аз му казах – канаста. Той каза, че той само сварка можел. Естесвено ме ядоса. Нещо пак се счепкахме и той ми вика – абе ти от 5-6 метра много си наперена ама ще те видя после. И аз тръгнах към него. Спрях се на един метър от него и му викам, че пак съм наперена и че разстоянието не е проблем за мен.
Той ме разглеждаше интересно. Бях с доста странна прическа.
Исках да ми даде багера ама той не ми го даде. Говорихме си за това какви машини е карал. После аз хванах на багера цилиндрите да си топля ръцете на тях и той ми вика, че щял да се изкефи ако се намажа с грес, ама аз му викам, че не съм толкова проста и че гледам къде пипам.
Работниците пак го караха да работи, ама той пак ги прати още един път да мерят. Даже беха толкова любопитни, че идваха по няколко пъти и се мъчеха да чуят какво си говориме.
Останал ни беше още половин час преди да си тръгнеме и аз си отидох в офиса.
Когато си тръгвахме пак едновременно си тръгнахме. Аз вървя пред него, той с колата ме следва и ме настига и се движи на полусъединител успоредно с мене и колата направо мъркаше, двигателя не й се чуваше и ми вика – “виж колко културно карам”. Погледнах го и му викам, че се надявам да продължи да кара така и след като се включи в движението и той се нахили. Излезе бавно от завода и като се включи – пак с мръсна газ. Щях да го пребия ако беше спрял някъде по сфетофара.
На другия ден идвам на работа. – него го няма. Сетих се, че каза, че е почивка.
Но към 11 ч. мощен рев на двигател разцепи тишината и аз естествено без да се колебая разбрах кой е тука вече. Поглеждам през прозореца и той точно паркира под него и зяпаше нагоре, защото знаеше, че ще погледна да видя какво става. Нахили ми се, аз му завъртях заплашително пръст – той също на мен.
Не беше само обаче. С някакъв приятел беше дошъл. Незнам защо дори. Аз се облякох и тръгнах към охраната да нося един списък и зад мене се чува едно изцепване – “Даниелооооооо” и аз се обърнах и го гледам, че се хили и му викам, “кво бе” и той взе да се хили. Аз се обърнах и продължавам да вървя и чувам багера да се засилва след мен. Изтичах и точно преди да ме настигне влязох в кабинката при охраната. И се изгледахме само през прозореца с него. Той излезе по улицата някъде с багера. Не видях къде, а приятелят му остана при колата. След малко щурчото се върна и си паркира багера на място и с приятелят си си тръгнаха. Наблюдавах го как ще се включи в движението и видях, че много нормално си караше. А пред мене нарочно така кара и форсира колата, за да ме ядосва.
Нямах нет в офиса и ми беше скучно реших да се изебавам с него, понеже знам, че в неделя ще е на работа а до сутринта ще е на рожден ден и ще дойде смазан. Затова взех 2 големи сухи листа от дърво и ги надписах с закачливи фрази и ще ги залепя на багера му – едното на огледалото, а другото на чистачката на стъклото.
На другия ден колегата му звъни и му казва - "идвай бързо, че целия ти багер е в сърца" и тази неговата като чула и се развикала - какви сърца бе? Та после той й обяснил, че не са сърца и листа.
А аз го направих това с листата за да му го върна за това което беше залепил на служебната ни кола.
На рег. й № имаше картон с написан на него друг номер - пернишка регистрация и аз се ядосах и него също му го залепих на багера за отмъщение.
Та ситуациите с него са безбройни и безсполно това беше най-забавният ми флирт. Той ме вдъхнови да продължа да пиша и затова посвещавам фика си на него. Ако някой ден отново се върне или ако го срещна някога ще му го подаря...
